РАЗЩЪ̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; разщъ̀кам се, -аш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Само мн. и З л. ед. Започвам да щъкам, да ходя насам-натам, бързо и обикн. продължително време. Никой не смееше да приближи стареца, като виждаше, че е замислен, ала щом се разщъкаха дребните деца и избягаха от майките си, те отидоха при него. А. Дончев, СВС, 65. Вестта излитна навън, разтревожи първом жените; те се разщъкаха, завайкаха. Н. Нинов, ЕШО, 97. Всички разпрегнаха биволите си и се разщъкаха наокол да стъкват огън и за вечеря да приготвят. П. Тодоров, И І, 90. Първи навън се разщъкаха кокошките. Те ходеха бавно, спокойно и някак безцелно. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 60.